Вече не помня от кога, но помня решението, което бях взел. Да се нося по течението, да приемам повърхностно вълните от изненади, които живота ми поднася. И колкото и да са големи, да не падам от въображаемия сърф и пренебрежително да се държа над тях и да не падам.
…дълги години минаха.
И какво се промени?
Ами просто ми дръпнаха сърфа и ме оставиха да се давя в задаващите се вълни. Не нарочно, несъзнателно, не с лошо, но се случи.
А задаващите се вълни се оказаха сериозни. Имаше моменти, в които вече усещах пропадането и задушаващото притискане на тяхната тежест…дълги моменти. Вълните идват от различни посоки и някои от най-сериозните идват от самия мен. От неща, които съм потискал и игнорирал дълго, и сега намират път навън, развихрят се и трябва да бъдат преплувани, преживяни или ще ме отнесат в дълбините на някоя лудост.
Дошло е времето да спра да игнорирам избирателно, а да се гмурна и да плувам смело в дълбокото…